22.3.24

Носталгия

Вчера бе някога, преди 30 години.

Прашни писма се усмихват в кашон.

Плажни огньове. Китари. Момичета.

„Гробница“: водка, с уиски, коняче и ром.

 

Вчера бе някога, почти деветнайсет.

Ледено гмуркане в Балтийско море.

Ферибот. Сауна. И хефевайсе*.

Малка принцеса държа на ръце.

 

Вчера бе някога, на единайсет.

Бясно шофирам преди полунощ.

Нов дом. Проекти. Стена с олеандри.

Маса с гарафа имиглико**.

 

Вчера бе само преди пет години.

Пак препрочитам "Малкият принц".

Къща от карти под карантина.

Скочът? Блендиран и поне пинт.

 

Вчера ще дойде на спирката утре.

Бавна целувка за лека нощ.

Липсваш ми. Смуут джаз пиано.

Нощно кафе и, разбира се, ром.

 

24.02.2024

София

 

* Hefeweizen (нем.) вид нефилтрирана пшенична немска бира

** Ημίγλυκο (гр.) вид гръцко „полусладко“ вино

23.1.24

Този вид хора

Направих каквото можах.

Дадох ти колкото имах.

Обикнах те силно. Без страх.

Чаках те над три години.

 

По първи петли сладолед?

Разбира се, грабвай го бързо!

За всяка идея заставам до теб.

Усмихвам те, даже когато си тъжна.


Животът е пълен с лимони и с мед.

Сега ще се гушкаме, друг път ще спорим.

Пийни лимонада! Искаш ли лед?

Аз съм от този вид хора.

 

Но спрях да сънувам. Няма те там.

Бавно отпивам от чашата с рома.

В спалнята вечер не си лягам сам:

два куфара чакат и три кашона.

 

София, 22.01.2024

5.9.23

Краят на лятото

Краят на лятото все още ръси

с аромат на жасмин и олеандри.

Косата ми - вече остатъчно руса -

от морската пяна пак се накъдри.

 

Едно момче не иска да се снима,

но краката му мокри и боси

следи оставят само за малко,

a вълните на Нептун ги поднасят.

 

Русалка с парео и светъл бански

отпива мохито и ме гледа щастлива.

Краят на лятото. Малко романтика 

и каничка пълна с полусладко вино.

 

5.09.2023

Ханиоти 


11.7.23

Luxuria

Аз съм грешник. Отдавна го знам.

Резервация имам за Ада.

Втори кръг. Несъмнено е - там,

ще ме чакат с коняк и без изненада.

 

Но погледнато честно, нали,

няма никакъв смисъл да се тревожа:

куртизанки и просто неверни жени,

всички с мен ще са в същата ложа.

 

Бивши. Бъдещи. Без облекло,

пият вино, играят настолни игри.

И за теб пазят място, червено кресло:

"ВИП за блудници". Там ще си ти.

 

Даже, вярвам, в ръката с камшик,

ще командваш дори онзи с рогата:

"Две мохита! И вино! Не се суети,

че течение става! Затваряй вратата!"

 

Карма. Орис. Или пък Мусуби.

Избери си каквото приляга.

Усмихни се! Ела да се любим!

Ще се виждаме често във Ада.


София, 10.07.2023 г.

*Luxuria - Вторият кръг на Ада според "Божествена комедия"

Seen

 Ако спра да очаквам любов,

Ако спра и да имам надежда.

Ако спомен не пазех, дори,

за целувка, че се навеждаш.

 

Вероятно ще спре да боли.

Вероятно ще спреш да ми липсваш.

Аз се радвам за теб, разбери,

но е ми трудно да бъда "излишен".

 

31.05.'23/7.07.'23
София

*Seen (Англ.) - статус на история, пост или лично съобщение в социалните мрежи, което е видяно от някого, но на което не е отговорено все още

9.5.23

Незабравки

Три години отминаха сякаш бе миг.

Над хиляда безсъници в празни завивки.

Куп болезнени спомени от разбити мечти.

Само капка любов във крайпътна отбивка.

 

По врата ти остана от моя парфюм.

Но не зная дали пък това ти харесва.

Пак изчезна. Мълчиш. Идваш само насън.

И каквото да кажа все ще е грешка.

 

В рамка сложи ме. Шепнеш ми, че съм ти скъп.

Само думи. На практика вечно те няма.

И не мога да бъда приятел, щом друг,

предпочиташ да седне до теб на дивана.

 

Все по-рядко остава ни време за нас.

Все по-рядко цветята ми радост ти носят.

Незабравки - защото ще тръгвам на път.

Не е обич щом трябва все да я прося.

 

8 май 2023, София



 

26.3.23

Нищо, никъде и поотделно

И тази нощ ще се опитам да не спя.

Защото знам, в съня ми пак ще дойдеш.

Но ти си призрак. Привидение. Мечта.

И любовта ми няма как да те докосне.

 

От опит знам, че дълго ще мълчиш.

Крещя от болка, ала няма да ме чуеш.

Ако преглътна чаша с бучиниш,

ще те накара ли поне да ме прегърнеш?

 

Смуут джаз си пускам в два след полунощ.

Небивал спомен в стон на нежно чéло.

Със теб сме заедно, но във друг живот.

А в този: нищо, никъде и поотделно.

 

София, 26.03.2023

20.3.23

Празник

Днес е ден, като всеки друг ден.
Цифра мъничка от календара.
А е празник. Така де, за мен.
Макар че в момента те няма.
 
Ставам. Душче. И слагам парфюм.
Крача сам, но с широка усмивка.
Днес ще дойдеш. Без много шум,
до сърцето си ще те притисна.
 
Но е вечер. Отново съм сам.
Скоч си сипвам във чаша голяма.
Днес е ден, като всеки друг ден.
Ти изчезваш - мълчиш и те няма.
 
София, 20.03.2023

10.3.23

И все така

Очите си изплаках преди три лета.

Ръцете си почупих с удари в стената.

Любов не купих, но останах без душа.

И все така ще е от тук нататък.

 

Сърцето си събрах едва-едва:

с ръбати шевове и дупка по средата.

Но няма нощ, в която да поспя.

И все така - горчи ми във устата.

 

Загубих вярата си в любовта.

Ти сякаш искрена си. Но си зная,

че няма как отново да се доверя.

И все така ще е до края.

 

София, 10.03.2023

4.3.23

Не мога да опиша нежността

Не мога да опиша нежността,

която ме обзема щом те видя.

Прегръщам те. Задържам те така.

И се превръщам във гигантска какавида.

 

В сърцето ми се блъскат и летят...

Рояк - поне от триста пеперуди!

По бузата целувам те едва,

но там, където под косата ти се губи.

 

Очите ти зелени са. Почти.

Но, не, не бих ги кръстил "изумруди".

Очите ти са "океан". Море -

в мига преди от бурята да се накъдри.

 

А устните ти - нежен розов цвят -

проблясват леко, шепнат мили думи.

И ето ме замаян, запленен, стоя пред теб...

Постой и ти! Не искам да се будя.


София, 03.03.2023 г

5.2.23

УТРЕ

 
„Утре“...
Усмихвам се.
Ставам със изгрева.
Правя си чаша кафе.
Пускам си Zaz.
Под душа бръсна се.
Трябва за теб да изглеждам добре.
 
Слагам парфюм
„Със тебе по-силен съм“ *
Тениска. Ризата.
Да, на каре.
Пъстри чорапи.
Оранжеви джинси.
И ето ме: 20 годишно момче!
 
Но... „Утре“,
известно е,
все не настъпва.
И „утре“,
естествено, ти не дойде.
Ти си видение.
Призрачна бродница.
И просто изчезваш незнайно къде.
 
Имаш си принципи,
Не казваш „Никога“.
Най-важното виждаш със свойто сърце.
Но „утре“ безкрай е,
когато те чакам.
И ето ме - "вързан съм" дори без въже!
 
Чаша уиски.
И сгушен на спалнята
пак те сънувам. С мен. На море.
Бавно целувам те.
„Утре“ прошепваш ми
А аз ти отвръщам:
„Обичам те“.
 
Утре...
Усмихвам се.
Ставам със изгрева.
Липсваш ми.
Правя си чаша кафе.
 

София, 05.02.2023

* "Stronger with you" (Emporio Armani)

6.12.22

Добър ден, д-р Юнг

     Добър ден, доктор Юнг,
Да, сънувах кошмар.
Ето, жлъчката пак ме присвива.
... Автобус...
            -  Гестарн?*
Найн!**
Вчера беше наред.
... Спирка... улица... прашна и сива...
 
Не отричам.
О, стига!
Не ми се мръщи.
Просто сън, но съвсем хаотичен.
... автобус...
Хванах, да, а във него седим
аз, тълпа, и любимо момиче.
 
Но разбираш, нали?
Тя е пак със бретон.
Тя е същата – 30 години.
... автобус ...
Не, то никога не е било.
            - Зи ист геганген?***
Май не схващаш?
Прости ми.
 
Няма случка.
Небивало.
Не е било!
Просто сън, но на 30 години.
И на немски, те моля, не ми говори.
Не разбирам.
Да, глювайн**** – сипи ми!
 
Всеки губи в живота си свойта любов.
Всеки губи и сън, и надежда.
Рубикуб само с бели, еднакви стени.
Нареден. Но се преподрежда.
 
...Автобус...
                    - Тон амур? *****
„Да, любов!“ – изкрещи!
Май до обич всичко се свежда.
После... мухльо...
Аз те пазя дори и с открити гърди.
Ти в гърба ми със нож ме пробождаш.

      ... Автобус...
Няма спирка. Въртим се във кръг.
                        -  Рингщрасе?******
Немски пак?!
Но позна булеварда.
И отбивки.
И множество кални завои.
Надпревара – без край, без награда.
  
В движение скачам.
(а и така се качих).
Всъщност някъде тук се събуждам.
Но ръцете ѝ... да, в съня ми за ръце се държим.
А очите ѝ...
Още ги виждам.
_____________
* gestern (нем.) – вчера
** nein (нем.) – не
*** Sie ist gegangen (нем.) – Тя си отиде
**** Glühwein (нем.) – греяно вино
     ***** ton amour (фр.) – твоя любов
     ****** Ringstraße (нем.) – околовръстен път
 
София, 6.12.2022

8.10.22

*** (Аз виждам белезите ти)

Аз виждам белезите ти, безспорно.

И раните ти - още са открити.

Не ме e страх с любов да ги превържа.

Обичам да те гледам във очите.

 

Готов съм всеки белег да погаля.

И всяка рана да целуна, за да мине.

Не се страхувай, че ще си отида.

Или в кафез, че ще оставя да изстинеш.

 

Обичам те. Макар че ти е трудно,

сега да го повярваш. Усмихни се!

И ти да ме обикнеш ще почакам.

Не се страхувай! Няма да ми мине.

 

София, 7 октомври 2022 

16.9.22

Сбогом, Мъхче

Няма кой да отваря вратите

и синигери да си лови.

На кого ще приписвам белите?

За цветята кого ще виним?

 

Полунощ. Пак седя на дивана

И те чакам да дойдеш. Ела!

Ето сам съм... Но тебе те няма

да помъркаш полека, едва.

 

Всички спят през нощта и е тихо.

А при теб ще е все тишина.

Спинкай, Мъхче, коте игриво.

В мир почвай, в цветна леха.

 

Някой ден, зная, пак ще се срещнем.

Всички котета малки, добри,

вярвам мъхести ангели стават

и ни пазят от силите зли.

 

Някой ден, зная, пак ще се срещнем.

Ще се сгушиш отново, нали,

топка мъхесто щастие мило?

И тогава ще спре да боли.


София

15/16 септември 2022



21.8.22

Сънувах те във светлосиньо

Сънувах те във светлосиньо -

прекрасен нежен сутиен,

с изящни чашки и банели -

застанала така пред мен.

 

В хотел, със спуснати завеси,

и май във него сме били -

едно щастливо малко бягство

от делничните сиви дни.

 

Почти не спахме - знаеш как е,

балконче, чаша Совиньон,

но оцеляхме до закуска:

яйца, кафенце и бекон.

 

Сънувах те във светлосиньо.

Две части спомен, три - мечта.

Не се чуди, че се усмихвам,

или че идвам със цветя.

 

Крапчене,

21.08.2022